В квартал “ Хоризонт “ в Балчик, в двора на храма “ Свети Николай “, се намира малка старинна сграда, която е тясно свързана с културно-просветния и обществено-политическия живот на българското население през Възраждането. През 1845 г. българското население в Балчик получава разрешение от Високата порта и издига собствена църква “ Свети Николай “. Изпратеният да служи в нея поп Иван, използва не канононичният гръцки, а черковнославянски език. Към църквата, по инициатива на местният патриот Кою Райчев, е открито и първото българско училище в града. Тази инициатива на българите към самоопределение предизвиква гнева на гръцкото духовенство. След оплакване на панелинистите варненският владика Порфирий подлага на гонения свещениците и учителите в българските учреждения. Така през 1847 г. българската църква е обсебена от гърците, духовници и - пропъдени, богослужението на църковнославянски език – забранено, а училището закрито.

Българите в Балчик не спират опитите си за възстановяване на своята църква. Така през 1866 г., с помощта на видни български представители в Цариград, е издействан специален ферман на султан Абдул Хамид узаконяващ възстановяването на църквата “Св. Николай”. След създаването на българската екзархия Балчик заедно с Хаджиоглу Пазарджик /дн. Добрич/ и Мангалия минават под духовната юрисдикция на Варненско-Преславската митрополия. През 1866 г. по инициатива на Кою Райчев училището към църквата е открито отново. По-известни учители преподавали в него са Стойко Иванов, Петър Стоянов, Атанас Райчев, даскал Константин и др.

Днес Взаимното училище и храмът “ Свети Николай “ са най-ценните паметници на културата от епохата на Възраждането в Балчик, съхранили за поколенията непреклонния български дух.

Посетителите на Взаимното училище могат да видят пълна възстановка на учебна стая, стая на учителя и историческа експозиция “ Балчик през Възраждането “. Училищната сграда е реставрирана през 1976 г. Автор на възстановките на класната и учителската стаи е доц. Минко Гечев. Двете стаи пресъздават обстановката в училището в периода 1861-1865 г., когато е учителствал Петър Стоянов от Котел. Методите на обучение в училището са съобразени с новите тенденции, по това време в Европа, а именно метода Бел-Ланкастер, по-известен у нас като взаимоучителен метод.

Главното помещение на училището е учебната стая. Нейната вътрешна уредба отговаря на изискванията, които определят тогавашното българско светско образование – обучението да се води на български език, да се изучават светски дисциплини, да се преподава по “взаимния метод “.

Пред учениците има високо издигнато място – естрада, на което е поставена катедрата на учителя. На първите два чина седят най-малките и начинаещи ученици. Те пишат на намокрения пясък с пръст или подострени пръчици. Тези чинове се наричат “пясъчници “. На следващите два чина седят по-напредналите, които пишат на плочи с калем. На последните два седят най-големите и най-напредналите ученици. Те пишат върху пергаментови листа с пачи пера и ползват мастилници, наречени “ дивит “. До всеки чин има оруглица / телеграф /. Цифрата “ 1 “, написана от едната и страна, означава, че учениците имат час по смятане, а буквата “ А “ от другата – четене или писане. Сутрин обикновено учениците имат първи час писане, а вторият – четене. В часовете по четене учениците получават елементарни знания из областта на вероучението, географията, историята, граматиката и пеенето. След обяд учат един или два учебни часа по смятане. В първи клас се изучават числата, във втори и трети – събиране, в четвърти, пети и шести овладяват аритметическите действия изваждане, умножавате и деление. Задачите с четирите аритметически действия се простират до границите на числото десет хиляди.

Едно учебно занятие трае деветдесет минути. Сутрин се учи три часа, а след обяд – от един час и половина до три часа.

Главни учебни пособия, употребявани в процеса на обучението са взаимоучителните таблици – петдесет и шест по българско четиво, седем по църковно и дванадесет по смятане. Тези таблици са окачени по стената. За предпазване на таблиците от замърсяване и скъсване около всяка се спуска железен полукръг. Обучението от таблиците продължава две години. Най-напред се учи азбуката, след това отделни срички, а по-късно се четат отделни думи. В процеса на обучението учениците получават знания за дните на седмицата и месеците в годината, за часовете, годишните времена, човешките възрасти, знания в областта на физиката, географията, историята.

При обучението учениците си служат и с други учебни пособия: дъски за буквите и цифрите и др.

По едно и също време в една класна стая се учат по петдесет – шестдесет ученика. Сред тях непослушните са наказвани от учителя чрез бой с пръчка по ръцете и ходилата, седене на колена върху царевични зърна или орехи в ъгъла на стаята, вписване на имената им в “ Черна таблица “, окачване черен знак на гърдите / “ невнимателен “, “ лъжец “, “смутител “, “ крадец “ и др./ . Най-непослушните са затваряни в училищния затвор, но не са гонени навън, защото нямало учебници и ученикът е длъжен да слуша урока и да го научи в час, въпреки наказанието. Добрите ученици са поощрявани чрез вписване имената им в “ Таблица чесности “, награждавани с метални жетони, показани във витрината, а в празничните дни най-добрите ученици награждавани със специални знаци – ордени “ благопокорен “, “ внимателен “, “ разумен “ и т. н. от лъскава жълта тенекия.

Събирането на децата за училище става чрез биене на дървеното клепало, закачено на входната врата на училището, с чука, а края на часа се съобщава с биене на камбанката, закачена на естрадата.

До Освобождението Взаимното училище н Балчик се утвърждава като един от главните фактори за националното пробуждане на българския дух.

Пряко свързани с борбите за църковно–национална признаване, Взаимното училище и храмът “ Св. Николай”, свидетелстват за съпричастността на балчиклии към идеите на българското национална Възраждане.