Двуобредният молитвен дом на мюсюлманския светец Акязълъ баба и на неговия християнски двойник св. Атанас се намира в покрайнините на с. Оброчище, в близост до черноморските курорти Албена, Златни пясъци, Св. Константин и Елена и градовете Балчик и Варна.

Началото на този дом, наричан от местното население "текето" (дервишка обител) или "манастира", се губи в далечния ХVI в. Изграждането на комплекса и оформянето му като стопанско-религиозна институция продължава няколко десетилетия и съвпада с управлението на султан Сюлейман I (1520–1566 г.). За разлика от ортодоксалните мюсюлмански обители обаче молитвеният дом на Акязълъ баба остава средище на неортодоксални вярвания, представи и ритуали. А от втората половина на ХIХ в. текето се превръща и в двуобредно светилище, което се посещава от мюсюлмани и от християни.

Патрон на манастира край с. Оброчище е мюсюлманският светец Акязълъ баба, наричан „полюс на полюсите”, защото се вярва, че е достигнал най-висшата степен в тайното мистично познание. Той е духовен приемник на Отман баба – водач на мюсюлмански орден, свързан с групата Абдалан-и рум (течение, обединяващо странстващите мюсюлмански монаси – дервиши) и учението на хуруфитите, които вярвали, че божествената същност се крие в словото. Акязълъ баба застава начело на ордена през 1496 г., когато неортодоксалните секти в Османската империя са подложени на гонения. За да спаси братството, той приема бекташийството и с част от учениците си се преселва в долината на р. Батова, далеч от центъра на Османската империя. Тук неговата обител поема функциите на своеобразен център на един от клоновете на ордена, а самият шейх става духовен глава на част от бекташийските водачи в източните български земи. След смъртта му дервишите построяват неговото теке, около което възниква село Текиеджик (днешното с. Оброчище).

Християните почитат на това място св. Атанасий Велики. Те вярват, че някога тук е имало манастир, превърнат от мюсюлманите в дервишка обител, а св. Атанас бил убит от турците, за да защити своята вяра. Иначе и този светец е реално съществувала личност. Той е виден архиепископ и богослов, живял през IV в. в Александрия, на когото църквата дължи разгромяването на арианската ерес, създаването на никейско-цариградските символи на християнската вяра и установяването на истинския сборник от книги на Светото писание.

Много и различни са преданията и легендите за Акязълъ баба и св. Атанас. Те представят двамата светци като древни митични герои, които могат да строят сгради само за една нощ и с една секира; да намират и връщат изгубени животни; да наказват неверниците с болест или смърт, а вярващите да лекуват и даряват със здраве и благополучие; да правят така, че телетата да спират да бозаят и кучатата да престават да лаят, а от мушнатия в земята дървен шиш веднага да израства дърво. С древните култове към камъка, дървото и водата са свързани и повечето от обредите, които вярващите вършат в текето.

Днес от някогашния комплекс са запазени само две сгради: тюрбето – или гробницата на светеца, и имаретът – мястото, където някога монасите вършели своите ритуали и приютявали всеки пътник, минал край тяхната обител. Сградите са с различна големина, но с еднакво архитектурно решение. Те представляват правилен седмостен с прилепено към една от страните му правоъгълно преддверие. В средата на тюрбето е гробът на Акязълъ баба, ориентиран североизток – югозапад и покрит със зелено сукно. Някога до него били сложени вещите на светеца, а днес той е обграден от даровете на поклонниците. Имаретът на текето е със значително по-големи размери и с вход от юг. Покривът му е разрушен по време на руско-турската война от 1768–1774 г. В миналото основното помещение на сградата е завършвало със сложна седемскатна дървена конструкция, обшита с оловна ламарина. В средата на имарета е имало шадраван, а в северния му край се е издигало открито огнище, което завършвало с висок седемстенен каменен комин.

По своята архитектура текето на Акязълъ баба се родее с молитвените домове на Демир баба в местността Сборяново край град Исперих, на Отман баба край с. Тракиец, Хасковско и на Кадемли баба край с. Графитово, Сливенско. То е уникален паметник на османската култова архитектура по българските земи от първата половина на ХVI в. А стенописите в тюрбето, изографисани през ХІХ в., са обявени за недвижими културни ценности.

И днес текето край с. Оброчище продължава да събира вярващи от близки и далечни краища на България, които идват тук, за да измолят помощта и закрилата на двамата светци.