Територията на Община Балчик е земя с древна история и култура. Благоприятните условия за живот са причина, тези земи да се населяват още от най-дълбока древност. Доказателство за това са множеството находки от енеолита, античността и средновековието.

Основан от гръцки колонисти преди повече от 26 века. Първото му име Круни е свързано с множеството карстови извори, намиращи се в района. В VI в. пр хр. древните заселници вече са обитавали града, наречен по-късно Дионисополис, на името на бог Дионис.

С оглед нуждите на стопанския обмен от IV в. пр. хр. Дионисополис сече свои монети, върху които се среща и името му. Нумизматичният материал свидетелства, че в града са били силно разпространени култът към Дионис – неговия патрон и към великата богиня майка Кебела. Това дава основание да се смята, че земеделието и лозарството се налагат като важни отрасли от градската икономика. Селскостопански произведения са били изнасяни, а са внасяни вино, дървено масло и други стоки. Намерените дръжки от амфори с печати свидетелстват за връзки на Дионисополис с островите Тасос и Родос.

От намерените надписи се установява, че Дионисополис участва в хексаполията. Това е военен и религиозен (сакрален) съюз на шест града по Черноморското крайбрежие, които избират военен вожд и въвеждат общи религиозни празници. Главен град на хексаполията е Томис (дн. Констанца). Гражданите му избират понтарха – главния жрец, и архонта – военния вожд на съюза. Отделните градове са със самостоятелно общинско управление начело с архонт и съвет. За участието на Дионисополис в съюза на шестте свидетелства откритият в Балчик в средата на миналия век Ефебски декрет (30-те години на III в.) Информацията, съдържаща се в Ефебския декрет, дава изключително важни сведения за обществено-икономическия живот на Дионисополис. Информацията, съдържаща се в Ефебския декрет, дава изключително важни сведения за обществено-икономическия живот на Дионисополис. След разделянето на Римската империя на Източна и Западна през 395г. Дионисополис остава в Източна. През V в. сл. хр. започва изграждането на двойник на античния град-крепост (заграждаща площ от 200 дка), разположена в днешния кв. "Хоризонт". В средата на VI в. мощен подводен земетръс предизвиква огромни приливни вълни, които разрушават древния черноморски полис.

Музеят в Балчик има дълга история, чието начало се поставя през 1907г., с първите археологически проучвания на Карел Шкорпил в гр.Балчик, който проучва гробница на римски лекар жрец от ІІ в.сл.хр.. Гробният инвентар включва многобройни бронзови, стъклени и глинени съдове, хирургически инструменти и принадлежности.

През 30-те години инициативата за откриване на музей придобива реални измерения. В края на 1936г. е завършена значителна част от практическата подготовка. Решено е той да се помещава в специално адаптирана за целта самостоятелна сграда, до самия морски бряг.

През лятото на 1937г. музеят в Балчик вече посреща посетители. Преобладаващата част от изложените ценности са археологически находки. Идеята да се съберат експонати е спонтанно подкрепена от местното население. Фондът значително нараства от направените дарения.

По същото време / средата на 1937г./ в града отваря врати картинна галерия- първата в Южна Добруджа. Представените в нейната експозиция десетки живописни творби са с основна тематика "Балчик и черноморското крайбрежие”.

През 30-те години е открит още един музей. Той се помещава в лятната кралска резиденция. Съдържа колекции от етнографски ценности, огнестрелно и хладно оръжие, картини. Обособяването на самостоятелни специализирани учреждения за съхраняването на историческите и художествени ценности подтиква към по- пълно представяне на материалната и духовна култура на добруджанци.

През 1936/37г. в Балчик се подготвя откриването на музей, който следва да представи етнографското богатство на цяла Добруджа. Амбициите на организаторите са твърде големи. По своя интериори многообразие на експонати, музейната експозиция следва да превъзхожда всички други съществували до тогава в Румъния.

Сред инициаторите, ангажирали се със създаването на музея и галерията, първи са без съмнение местните интелигенти. Изпъква името на Димитър Желев - директор на частната българска прогимназия в Балчик. Инициативата е подкрепена от представители на официалната румънска власт.

Дейно участие взимат Елиза Братияну - съпруга на известния румънски държавник Йон Братияну и кметът на града Г. Фотино. Привличането им и съдействието, което оказват, са от решаващо значение в условията на един окупационен режим, провеждащ твърда антибългарска политика.

Музеят в Балчик има печална участ. В края на м. август 1940г., по малко от месец преди освобождаването му, експонатите и картините от експозицията са натоварени на парахода „Ойтуз” и отнесени в Румъния.

От създаването на музея до днес на територията на Община Балчик се извършват множество археологически проучвания, разкопки и сондажи, между които и на обекти с национално значение като: късноантичната крепост в кв. „Хоризонт”, селището в местността „Дженни баир”, средновековния биритуален некропол на територията на авиобаза – Балчик, античната надгробна могила в местността „Таушан тепе”, античния храм на Понтийската майка на боговете (Кибела) и др.

В настоящата експозиция на музея хронологически е представена историята на Балчик от неговото възникване в VIв. пр. хр. до освобождението му от румънска окупация през 1940г. Експонирани са движими културни ценности, открити в Балчик и околностите от енеолита, античността и средновековието, включващи предмети от керамика, стъкло, скулптурни изображения на Кибела, епиграфски паметници, архитектурни детайли и колекция от монети. Чрез документи и фотоси е представен динамичния обществено - политически и стопански живот на Балчик след Освобождението 1878 г. до възвръщането му към отечествените предели, след края на румънската окупация - 1940г. В музейните фондове на ИМ–Балчик се съхраняват над 20 000 движими културни ценности, които са част от културно наследство на България.