През 2007 г. научен екип от археолози с ръководител н.с. Игор Лазаренко и зам. научни ръководители Елина Мирчева от РИМ – Варна и Радостина Енчева от ИМ - Балчик откриват и проучват античен храм на „Понтийската Майка на боговете –Кибела”.

Храмът е правоъгълна постройка ориентирана по оста север – юг. Състои се от пронаос и наос. По своят план храмът намира близки паралели с някои от храмовете в гръцките полиси от Западното и Северното Черноморие. Техниката на градеж е псевдоизодомна. Стените са двулицеви и двуредови. Храмът е имал двускатен покрив с керемиди. Характеристиките на йонийския ордер и архитектурната декорация от букрании, техниката на градеж и строителната керамика, позволяват строителството на сградата да се постави в елинистическата епоха, най – вероятно в периода 280 -260 г. пр. хр.

Намерени са 27 изцяло или почти изцяло запазени надписи. Всички текстове, освен един, са гръцки език. Най- ранните надписи, които със сигурност са свързани с храма, са от ІІІ в. пр. хр. Най – късният текст, който е единственият на латински език, е от първата четвърт на ІV в. сл. Хр.

Богинята носи името „Понтийска Майка на боговете”, „Понтийска майка”, „Понтийска богиня”, а самият храм е наречен Метроон. Епитетът „понтийска”, като и обвързването на богинята с морето, се среща за първи път и вероятно е резултат от преосмисляне на същността на Майката на боговете на местна почва. Основният, всенароден празник на богинята бил честван от полиса през месец тавреон (пролетта).

Почти всички намерени статуарни изображения представят Великата майка на боговете (Кибела). Тя е облечена в дълъг хитон и химатион, седнала е на трон и държи тимпан в лявата ръка, в скута и лежи лъв. Основната храмова статуя е облечена в дълъг хитон с преметнат през лявото рамо и скута химатион, седнала на трон, но в дясната си ръка държи фиала, а в лявата, изнесена встрани, е държала жезъл.

Богатият интериор показва, че храмът не е бил разрушен от християни – фанатици.
Опожаряването му най – вероятно е станало през 378 г., когато десетки неукрепени селища в Мизия и Скития, включително и в близките околности на днешен Балчик, са били разграбени и опожарени от готите, които две години по-рано са се заселили в тези области като римски федерати. След този погром храмът не е бил възстановен. През V в.- VІ в. опожарената сграда е била разградена до нивото, на което е разкрита в наши дни.

През 544 г. крайбрежието на Дионисополис е ударено от огромна морска вълна. Тя е предизвикала свлачище на земна маса от околните хълмове, която е засипала храма и го е запечатала плътно.