Етнографският музей в Балчик е в непосредствена близост до сградата на Исторически музей. Той се помещава в красива реставрирана възрожденска къща, на два етажа, от 60 - те години на ХІХ в., притежание на балчишки търговец - житар. Там намират място както експонати, свързани с бита и поминъка на балчиклии, така също автентични предмети, оръдия на труда, облекла, накити, характерни за местното население в този край. В музейният фонд на Етнографска къща се съхраняват над 1500 музейни единици. Като колекциите биват: Домашни занаяти и покъщнина, дърворезба, керамика, ковано желязо, медникарство, накити, традиционно народно облекло и дребни шевици и тъкани.

На първия етаж в две зали е разгърната музейна експозиция - Занаяти и поминък в Балчишкия край от първата половина на ХІХ в. Традиционните народни занаяти са задоволявали потребностите на хората от различни изделия, за изработването на които се изисква специализирана подготовка и инструменти.

Бъчварският занаят е представен чрез различни видове брадвички за одялване на дървото, рендета, свредели за пробиване на отвори, пергели за очертаване дъната на бъчвите.

Медникарството задоволявало нуждите на населението от съдове за пренасяне и съхраняване на течности - менци, гюмове, кани; за приготвяне и разсипване на храна – тенджери, тигани, тави, сахани. Медникарският занаят е представен с комплекс инструменти (клещи, наковалня, духало, чукове), колекция от медникарски изделия от XVIIIв.

Абаджийството е старинен занаят за шиене предимно на горни мъжки дрехи от домашно тъкани вълнени платове – аби. Представени са абаджийски инструменти – ножици, аршини, напръстници, ютии, гайтани за украса на дрехите. От кожухарският занаят са показани стъргалки за почистване на кожите, чатал за опъване и сушене на кожите, ножици, калъпи за калпаци.

Интерес тук представлява диканята. Тя е направена от 4 - 5 липови, крушови или от друго дърво дъски, поставени една до друга и прихванати напречно с две дебели дървета с дървени клинове / дрянови клечки /. Отпред диканята е извита шейнообразно, за да не завлича сламата, а двете й странични дъски имат по един издатък, с който уредът се хваща при пренасяне. Отдолу в шахматен ред са набити по дължина остри кремъчни отломки, които служат за оронване на зърното и нарязване на сламата. Тъй като през време на работа диканята се тегли от добитък, в средата на предното напречно дърво е направен прорез, в който се напъхва тегличът. Направляването на животните през време на вършитба се извършва от седнал на диканята човек, който същевременно изпълнява и ролята на тежест.

Вторият етаж грабва посетителите с изобилието от багри и шарки на четирите празнични костюма от Добруджа и Котленско. Тъкачеството е едно от основните занятия на българката. Вложила цялото си умение, художествен вкус и верното си чувство за хармония и красота, тя създава разнообразни тъкани с прекрасни багри и орнаменти, предназначени за битови нужди и за украса на дома. В експозицията са представени уреди, свързани с влакнодобива: дараци за вълна и коноп, чекръци, предачки, хурки, хоризонтален стан, и др. Естествено допълнение към облеклото са и различните накити. Те са поместени във витрини разграничени по видове: за украса на глава (прочелници, трепки, висулки, подбрадници, наушници, игли, обици), за врата – метални гердани, за ръцете – гривни, пръстени, за кръста – метални колани с пафти или пафти, прикрепени към тъкани колани.

Цветната градина пред музея по подходящ начин хармонира с архитектурния му облик.